Парниковия ефект

Слънчевата радиация се състои от видима светлина, както и от ултравиолетови, инфрачервени и други видове лъчи, невидими за човешкото око.

Около една трета от радиацията, която облъчва земната атмосфера, се отразява обратно в космоса чрез облаци, лед, сняг, пясък и други отразяващи повърхности. Другите две трети се поглъщат от земната повърхност и атмосферата. Тъй като земята, океаните и атмосферата се нагряват, те отново излъчват енергия под формата на инфрачервена термична радиация, която преминава през атмосферата.

Парниковите газове като въглеродния диоксид (СО2) абсорбират това инфрачервено лъчение и възпрепятстват разсейването му в космоса, което води до това, което познаваме като парников ефект.

Натрупването на CO2 и други парникови газове в атмосферата е доминиращият двигател на скорошните климатични промени.

Произведени от човека парникови газове

Смята се, че на CO₂ се дължат 64 % от предизвиканото от човека глобално затопляне. Други парникови газове се отделят в много по-малки количества, но все пак допринасят значително за общия ефект от затоплянето, тъй като те са много по-мощни, задържащи топлината газове от CO₂. Такъв е случаят с метана (CH₄), който е причинил 17 % от предизвиканото от човека глобално затопляне, и с азотния оксид (N₂O), на който се дължат 6 % от ефекта.

Основните парникови газове, генерирани от човека, и техните източници са:

• CO₂ от изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт и газ) — за използване в производството на електроенергия, транспорта, промишлеността и домакинствата — и промените в земеползването като обезлесяването;
• CH₄ от селското стопанство и депонирането на отпадъци;
• флуорирани парникови газове — като хидрофлуоровъглероди (HFC), перфлуоровъглероди (PFC), серен хексафлуорид (SF₆) и азотен трифлуорид (NF₃) — използвани в промишлеността.

Какво прави ЕС за намаляване на климатичните промени?

ЕС предприема действия на много равнища. Пример за това са флуорираните газове, които допринасят по-малко от CO2, но все пак представляват причина за безпокойство при климатичните промени. Те се използват в няколко вида продукти, като например в хладилни, климатични и термопомпени съоръжения. Други примери са PFC, използвани в козметичната и фармацевтичната промишленост, и SF6, използвани в изолационния газ.

Макар че флуорираните газове се отделят в атмосферата в по-малки количества от другите парникови газове, те са изключително мощни — имат ефект на затопляне 23 000 пъти по-голям от CO2.

По тази причина ЕС реши да контролира употребата им. Регламентът на ЕС за флуорираните парникови газове има за цел да намали емисиите в съюза с две трети в сравнение с нивата от 2014 г. Тази инициатива е част от общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % през 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Химикалите са навсякъде — и са и част от решението

Химикалите не са само част от проблема — те са и част от решението. Устойчивите енергийни източници, като слънчевата енергия, разчитат на химическите иновации, като например наноматериалите.

Едно от основните предизвикателства пред възобновяемата енергия е как да се увеличи нейната жизнеспособност с помощта на решения за съхранение на енергия. Например за слънчевите панели най-добрите условия са в пустинята, но това не е мястото, където живеят повечето хора. Вятърните мелници произвеждат енергия и през нощта, но това е периодът на най-ниско потребление на енергия. С други думи технологиите за подобряване на съхранението и транспортирането на енергия са една от важните области на научните изследвания, където са необходими иновации.

Прочетете повече

• Causes of climate change — Европейска комисия
• Climate change mitigation — Европейска агенция за околната среда
• Climate change adaptation — Европейска агенция за околната среда