Наноматериалите са навсякъде

Наноматериалите са използвани за много неща в продължение на дълги години, но освен това се срещат и в природата. Например в облаците от пепел от вулканите, морския бриз и в дима от пожар.

С други думи наноматериалите не са просто нещо, създадено в лаборатория. Нанотехнологията обаче е направила възможно хората да създават материали, които включват наноформи. И правим това все повече и повече, защото те имат някои предимства, които липсват при веществата с по-големи размери. 

Ако например използваме нанотитаниев диоксид за покриване на пластмасовите столове, които имаме в градината, той ще направи повърхността им самопочистваща. Върху такъв вид покритие водата не образува капки, а херметичен воден филм. Мръсотията ще се разтвори във водния филм, а следващият силен дъжд просто ще премахне мръсотията и ще почисти седалките.

Размерът има значение, но не е единственото важно нещо

начи всичко се свежда до размера, нали? Да и не. Когато даден материал се превръща в наноматериал, не е толкова просто. Наноматериалът може да има различни свойства от същото вещество в насипна форма. Това означава, че материалът би могъл да се промени, когато премине от насипна в наноформа, но размерът, при който това става, варира в зависимост от веществото. 

Така че какъв точно е той?

Това също така е една от причините, поради които е било толкова трудно да се достигне до съгласие относно определението за наноматериали. Европейската комисия е дефинирала наноматериалите като нещо, съдържащо частици с дължина от 1 до 100 нанометра. За сравнение, вирусът, който се крие върху бравата ви и може да ви зарази с грип, е с дължина 100 нанометра.

Други спорят, че всъщност размерът не е най-важното. Те смятат, че вместо това дефиницията трябва да бъде фокусирана върху новите свойства, които наночастиците имат. И както беше споменато, новите свойства не винаги се наблюдават при един и същи размер, или по-конкретно при 100 нанометра, което прави по-несъществена дефиницията, базирана единствено върху размера.