Химикали, причиняващи рак

ЕС непрекъснато работи, за да установи кои химикали причиняват рак. За някои химикали е известно, че причиняват болестта и са силно контролирани от законодателството относно защитата на хората, които могат да бъдат изложени на тяхното въздействие.

На повечето хора е известно, че някои често срещани неща в нашето ежедневие причиняват рак — например тютюневият дим и ултравиолетовите лъчи от слънцето.

Азбестът е друг добре познат пример, поради което употребата му е строго контролирана. Макар че тютюнопушенето е основната причина за рак на белите дробове, експозицията на азбест също е един от основните рискови, свързани с рака на белите дробове фактори в работната среда. Но много повече вещества, за които повечето хора никога не са чували, се класифицират от ЕС като канцерогени.

Риск и експозиция на химикали

Ако се притеснявате, че сте изложени на въздействието на канцерогени, е важно да знаете, че класифицирането не означава непременно, че има причина за притеснение от употребата на продукт, който съдържа това вещество.

Дали ще развиете рак или не, ще зависи винаги от дозата и експозицията — с други думи от количеството на веществото, с което сте в контакт, от честотата и начина на контакт.

Ако веществото не се изпуска в околната среда или ако не сме изложени на него, то няма да представлява риск за нас. Това че държите пакет цигари не ви разболява от рак, а това, че пушите много от тях, за дълъг период от време.

Вероятността да заболеете от рак от конкретно химично вещество зависи от няколко фактора, включително:

вида на химикала, на който сте били изложени;
на колко голяма доза сте били изложени;
колко често, кога и как сте били изложени;
колко дълго сте били изложени на химикала.
вашето общо здравословно състояние и вашите гени;
възможно излагане на други вещества, които могат да причинят рак.

Какво прави ЕС

Когато има доказателства, че дадено вещество причинява рак, то ще бъде класифицирано като такова. Това води до ограничения, договорени на равнище ЕС, относно начина, по който те могат да бъдат използвани.

ЕС непрекъснато работи, за да установи кои вещества могат да причинят рак и други вредни ефекти. Фирмите предоставят информация за химикалите, които използват. След това ECHA преглежда и дава приоритет на веществата, които са най-важни, като тези, които се използват най-широко и влизат в потенциален контакт с потребителите, работниците или околната среда. Ако искате да научите повече за това как функционира законодателството, можете да прочетете страницата „Как се контролират химикалите?“

Примери за химикали, за които е известно, че причиняват рак:

1,4-дихлоробензен (DCB) се използва от години в ароматизатори и дезодоризатори в обществени тоалетни, домове и офиси. Сега знаем, че това може да причини рак на черния дроб и затова е забранен за тази употреба в ЕС. Забраната е не само в полза на потребителите, използващи ароматизатори в домовете си, но и на хората, работещи на места, където се използват освежители за въздуха.

Друг пример са химичните съединения, наречени азобагрила, които могат да освободят химикали, причиняващи рак, наречени ароматни амини. От 2003 г. насам азобагрилата са ограничени в текстилните и кожените изделия, които влизат в контакт с кожата.

Когато дадено вещество е класифицирано в ЕС като причиняващо рак, в повечето случаи то ще попадне в ограничение, с което се забранява продажбата му на потребителите.